Тасос в древността
Според някои източници островът е бил колонизиран най-напред от финикийците още през ХV век пр.н.е., които са били привлечени от неговите златни мини. По-късно те са изтласкани от траките. Според Херодот, който е посещавал Тасос, най-добрите златни мини на острова, намиращи се в източната част на Тасос (откъм остров Самотраки), са построени именно от финикийците. Всъщност, според преданията името на острова е дадено именно от един от предводителите на финикийците - Тасос.
През VІI в. пр.н.е. островът е завладян от островитяните от Парос (остров от архипелага на Цикладите), които колнизират и част от континента заради златните мини, по-ценни от тези на остров Тасос. Именно пришълците от Парос построили стария Лименас. Тасос става търговски и културен център, благодарение на своите полезни изкопаеми. Многобройни древни надписи и монети свидетелстват за просперитета на острова през VІ, V и ІV век пр. Хр.
През 546 г.пр.Хр. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия започват негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да бъдат на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още Йонийско въстание, е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в гр. Милет по малоазийското крайбрежие, но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите предприемат наказателна акция спрямо Атина и Еретрия. Първият отпор от страна на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са разбити и обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя, гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. Островитяните от Тасос играят важна роля в това въстание. Те влагат средствата спечелени от добива на злато в укрепване на отбранителните валове и в строеж на бойни кораби.
След продължителни гръко-персийски войни, елините печелят битката и близо две десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада. След поражението на персийския предводител Ксеркс, островитяните от Тасос влизат в Делийската конфедерация, но после се вдигат на бунт заради спорове около тежките данъци и собствеността върху златните мини на континента. Атиняните побеждават в морската битка и след обсада, продължила повече от две години, превземат столицата на Тасос някъде около 463 г. пр.н.е. и заставят местните да изоставят корабите си и да разрушат крепостните стени, които сами са построили преди това, както и да им плащат големи данъци, и да се откажат от своята собственост на континента.
Според последни археологически разкопки, извършени на остров Тасос, по всяка вероятност там са открити гробницата на Александър Македонски и прочутият Кивот, описан в Библията и търсен векове по целия свят.
Александър Велики /Македонски/ е управлявал само 13 години - от 336 г. пр.н.е. до смъртта си през 323 г. пр.н.е., но за това кратко историческо време границите на Македония достигат чак до Афганистан, Индия и Пакистан, което го прави един от най-успешните пълководци в историята.
Свещеният Кивот, описан в Библията, е бил изработен от Мойсей по заповед на Господа и е съдържал скрижали с десетте божи заповеди.
Според преданията свещеният ковчег на Завета изчезва по време на разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим /587 г. пр.н.е./ и от тогава битуват безброй предположения относно неговата съдба и местонахождение. Ето че сега гръцките изследователи са убедени, че той е намерен.
През 411 г. пр.н.е. Тасос отново се освобождава от Атина, но попада под контрола на Спарта – най-големият враг на Атина по време на Пелопонеската война между 431 и 404 г. пр.н.е. По-късно спартанците са прогонени от острова и атиняните отново установяват контрол над него. Около 400 г. пр.н.е. Тасос е богат остров, който някои историци наричат „Атина на севера”.